Їдеме, їдеме [1]
Їдеме, їдеме, дражки не знаєме,
Добри люди знают
Та нам повідают.
Не тота мі мати, што мя виховала,
Але тота мати,
Што мі дівча дала.
Чого ти ту пришла, чогб ти ту сіла,
Кед ти не робила,
Што ти будеш їла?
Хоц я не робила, але мій муж робив,
Сама-м ту не пришла,
Але по мя ходив.
Сама-м ту не пришла, вода мя принесла,
Бодай тота вода
На ярок не зишла!
Добри люди знают
Та нам повідают.
Не тота мі мати, што мя виховала,
Але тота мати,
Што мі дівча дала.
Чого ти ту пришла, чогб ти ту сіла,
Кед ти не робила,
Што ти будеш їла?
Хоц я не робила, але мій муж робив,
Сама-м ту не пришла,
Але по мя ходив.
Сама-м ту не пришла, вода мя принесла,
Бодай тота вода
На ярок не зишла!
Примітки:
Окремо перший і другий рядки кожного куплету повторюються двічі.Джерело:
Українські народні пісні з Лемківщини / Упорядник Орест Гижа. – Київ: Музична Україна, 1972. – 404 с.Рекламне оголошення